петък, февруари 15, 2008

Сбогом от този блог

Скъпи читатели,

Направих и поддържах този блог с много любов. Идеята на блога беше да показва по един неформален начин гледната точка на катедра Социология на ЮЗУ. Боя се обаче, че от няколко дена насам вече не съм в състояние да представям адекватно тази гледна точка. Така че - търсят се автори :-)!

Надявам се, че ще има колеги (преподаватели и студенти), които ще продължат и подобрят започнатото. Който се съгласи (след одобрение от катедрата) да продължи блога, ще получи от мен администраторски права. След това ще може да ме изтрие като автор на блога, да трие, редактира и изобщо - да прави каквото намери за добре. Оттук нататък ще мога да участвам само с коментари.

Смятам, че блогът беше добра идея и ще се радвам, ако се намерят ентусиасти! Ако сред тях има и студенти, толкова по-добре! Така че помислете!

За мен означаваше много да споделям това общо пространство с вас. За изпроводяк ще замълча и ще дам думата на Имануел Кант:

Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! - ето това е девизът на Просвещението.


Имануел Кант, Отговор на въпроса „Що е Просвещение?“
превод: Димитър Денков

2 коментара:

Анонимен каза...

” ... и не можах да избера никого,
чиито мнения да ми се сторят за предпочитане пред мненията на другите и се видях някак си принуден да приема сам своето ръководство".
Рене Декарт " Разсъждение за метода на правилно ръководене на разума и за търсене на истината в науките"


С лека тъга ще кажа Alea iacta est, колеги. “Време е за разум и малко страх”-както се казваше в една статия на вестник “Капитал”.Време е за избори.Но не онези политическите, а за нашите личностни избори. Човек “може да оцелее по един от двата начина – или чрез самостоятелна дейност на своя разум, или като паразит, захранван от умовете на другите.”( Айн Ранд "Изворът" ).Изборът е наш.А въпросът е един “Живеем ли сега в просветена епоха?”.Силно се надявам студентите от катедра социология да се отличават от лирическия герой на П.Р.Славейков от “Не сме народ ”.Ще припомня част от него:
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.

И накрая ми се иска да кажа едно голямо благодаря на асистент Енчева, която направи този блог за нас-студентите по социология.Тя, интерпретирайки Габриел Гарсия Маркес, бих казала ни даде криле и сега ни дава възможност сами да се научим да летим.Изборът е наш!

Боряна Димитрова каза...

Има години, в които животът извън Университета мощно нахлува в аудиториите и заема мястото на Учителя. Такава е 1907 с протестите на студентите срещу цар Фердинанад при откриването на Народния театър, в резултат на което Софийския университет е затворен за 6 месеца. Такива са Събитията от Май 68 във Франция, такива са студентските протести у нас от началото на 90-те и през 97-ма, а и много други, далеч не така «революционни». Има години, в които университетските аудитории са преход към желаната професия, или желаната диплома, място, където получаваш знание, умения, етика. Има и години, в които уроците на живота вървят редом с тези на преподавателите.

Ситуацията в началото на летния семестър в ПИФ и в катедра Социология съдържа и от двата вида уроци. Тя може да бъде видяна като "институционален проблем". И като такъв, абсолютно съм съгласна с гл.ас. Енчева, няма място в учебните часове. Не може преподавателите, които по същество сме във "властова позиция" спрямо студентите, които имаме различни гледни точки и тип аргументи, да "формираме" тяхното мнение. Ако нашите студенти обаче виждат случващото се и като граждански проблем, ако искат да формират собствената си позиция, те сами биха могли да потърсят информация в медии, интернет, блогове ....., да съпоставят, да размишляват. Моите студенти знаят колко често им повтарям – «в часовете, че дори и на изпита е лесно – тогава с асистентите ви казваме, «това е вярно, това – не». Нищо страшно не може да се случи, най-много двойка да получиш:). Трудното е когато преценка и решение трябва да вземеш сам.»

Колкото до това, че инициаторът, създателят и вдъхновителят на блога, гл.ас Енчева, „напуска”, това е лоша новина. Подготовката и воденето на този блог изисква време, усилия, чувствителност, вътрешна ангажираност, които тя притежава и щедро предложи в полза на каузата на катедрата и специалността. Искрено се надявам тя да преразгледа решението си, а Катедрата да й възложи да продължи да го поддържа.