вторник, октомври 09, 2007

Преподаватели от катедрата на конференция в Лайпциг


Ето ни отново след доста дълга пауза. Получи се много интересна дискусия върху предишния пост, поради което и не исках да бързам с публикуването на нов. Но като че дискусията вече се поизчерпа, а и днес се получи коментар върху по-стара публикация, в който се пита "и все пак в този блог пише ли се?". Тъй че, крайно време тук да се появи нещо ново. Този път, за разнообразие, снимките ще са повече от думите.

Снимката, която виждате по-горе, представлява част от автомобил в Лайпциг, в който е отразена църквата "Свети Петър". Никаква компютърна обработка освен добавяне на контраст. "Нещата не са такива, каквито изглеждат", нали? Тази снимка не е подбрана случайно - особеният поглед към църквата може да се разглежда като метафора на социология на религията, в която, както и във всеки друг "клон" от социологията, има множество парадигми, възприемащи религията по различни един от друг начини.

В този смисъл, 29-тата конференция на Международното дружество за социология на религията, която този път се проведе в Лайпциг, беше не просто среща на социолози, а на социологически светове, на коренно различни социологически (и не само) "стилове на живот".


Е, стига с приказките! Както обещах, този път снимките ще бъдат повече.

На тази Мария Серафимова и Ивета Якова са "във фокуса на прожекторите".


Това пък сме професор Мичиаки Окуяма, която голяма част от студентите по социология в ЮЗУ познават, защото бяха на публичната му лекция, и о - нескромност - моя милост. Снимката е правена от Михаела Моравичкова, социолог от Словакия.


Ето я и самата Михаела, заедно с Мичиаки Окуяма и Мария Серафимова.




А това са студенти, които спокойно си учат на поляната край университета. Какво ли не бих дала аз да съм била студентка в подобна атмосфера, или моите студенти да се чувстват спокойни, сигурни и предразположени просто да легнат в тревата (без опасност да "пипнат" кърлеж, или по-точно той - тях, без да се страхуват, че ще бъдат обрани, ако си подремнат, без забрани да изнасят книги от библиотеката...).

Но какво да се прави, пътят към цивилизацията е изпъстрен с рискове и опасности:


Без майтап, този нож наистина си висеше ей така в автобуса, в който пътувахме до Германия. Но, за финал (и за да ви наведа на мисълта, че познанието не е отражение на реалността, както Ленин си е мислел), ще сложа едно отражение на красивия Лайпциг.


9 коментара:

Анонимен каза...

Страхотни снимки!Те опровергават слуховете, че социолозите по религия са сухари. Е, радвам се, че нашите преподаватели са част от глобалното и се стремят и нас да направят част от него.Дето се вика, да направят глобалното и локално.И ас. Енчева г-н М.Окуяма случайно да сподели с вас дали в бизките 2-3 години би посетил отново нашия университет?

Светла Енчева каза...

Мерси за коментара :)!

И какви са тези слухове, моля, че социолозите на религията били сухари? Точно те пък изобщо не са! Който не вярва, нека чете Питър Бъргър, който, освен че е написал любимата ни "Покана за социология", е и един от най-големите съвременни социолози на религията. Или направо да посети часовете по социология на религията в нашата катедра, а може и да запише магистърска програма "Социология и антропология на религията".

За проф. Окуяма не знам кога смята да идва пак. Като се има предвид какви проблеми преживя той със заминаването си поради софийските мъгли, въпреки че посрещна с присъщото му будистко спокойствие факта, че трябваше да стои няколко дена в софийски хотел, без да знае кога ще излети, няма да се учудя, ако не гори от желание да дойде много скоро. Но пък има един друг японски социолог на религията, на който много му се идва тук.

lyuba каза...

Да, снимките са страхотни. Поздравления за човека зад обектива :)

Светла Енчева каза...

Благодаря, Люба! Много мило! Аз прочее тъкмо сложих линк към форума, виж горе вдясно под "кои сме ние".

Анонимен каза...

Здравейте!!!
И аз, като повечето хора в този блог, харесвам снимките, но не за това раших да драсна някой ред.
По повод на кърлижите по полянката - е, за съжаление не само те могат да нападнат студентите, решили ей така да се поотпуснат на тревичката. Онзи ден / на 11.10.2007г / пред университетската библиотека на ЮЗУ снимах змия. За съжаление немога да кача снимки, за да я видите, но пък мога да предоставя такива на автора на този блог. Интересното беше, че имише страшно много ентосиезирани студенти /сред който и аз/, които направиха фотосесия на зията, а тя си стоеше ей така, беше "дружелюна" и "позираше".

Светла Енчева каза...

Мерси за коментара (все пак обаче - добре е студентите по социология да владеят правопис, а?)

Разбира се, че ще се радвам да предоставите снимката! Добре е на блога да се качва студентско творчество, а и много обичам влечуги. Дано никой не е убил змията!

Между другото, нашият студентски клуб вече си има форум - http://clubnasociologa.freehostia.com/ - може да качите снимката и там, ако предварително я публикувате в сайт за снимки. Удобен в това отношение е сайтът www.photobucket.com.

капитанов каза...

Малееееее ужас! А аз пред университета много често виждам пеперудки

Светла Енчева каза...

Ми какво да кажа, Капитанов - всеки с късмета си :-D...

Kapitanov каза...

eeee nikakva intriga nqma tuka